“Нормално
е когато си известен хората
да ти се радват, но ако
постоянно те спират –
идва в повече. Аз си спомням,
бил съм на 6 години, връщахме
се с нашите от Русия и
в съседното купе беше
Стефан Данаилов. Баща
ми седна до него и си
говориха, а аз съм седял
четири часа пред купето
с лист и молив за автограф.
Тогава той ми написа:
“С пожелание за звездни
мигове!” А след време
неговият доведен син –
Росен Цанков, ме откри
за телевизията. Ето, в
момента настръхвам. И
нещо още по-фрапиращо
– като малък постоянно
седях при баба ми, която
ми четеше книжки с приказки,
смеехме се, галеше ме
и бях щастлив. Номерът
на телефона в къщата й
е номерът на Росен Цанков,
само дето неговият има
три осмици отпред. Направо
не е истина!”
– Део за сп. Night, февруари
07
|