ФОРУМ
подбрано въведение
mitkonice @ 09.04.2008
Иван си тръгна... Радостта явно е всенародна.
Надделя културата и по телевизията явно
повече няма да има простащина... Или...
Да се върнем малко на предходилото го.
Станахме свидетели на “Сблъсък” в рамките
на МА. Видяхме как представител на българския
политически елит публично изрича простащина
и това, от което настръхнах – как всички
стават на крака да приветстват с бурни
ръкопляскания чутото. Сравнението с
американския ценностно-шоуменски модел
беше потресаващо и предизвикано. А отстрани
– този, който ще гоним, простакът, гледаше
тихо и шашнато! С простащина да убием
простащината и да приветстваме простака,
който затапи лошия (Айтоския) простак.
Всичко в името на културата! И тук е
моментът да си помислим как Иван беше
най-голямото зло за нашите деца, той
ги развращава със селско-просташкия
си манталитет. Всичко това, докато добрият
бунтар – Фънки ли беше, вече го забравих,
почти псуваше в ефир! Но това не е ново,
това си го знаем.
Да продължим в хронологията. Видях изрезки
от мненията на други хора за Иван. Странно
изрязани именно на момента, когато другите
преди да констатират лошото му поведение
отбелязват, че има (цитирам) “невероятен”
талант. Публиката трябва де се манипулира
в името на идеалната цел. Същата тази
публика, която за пореден път беше наречена
селска и с нисък и просташки манталитет,
тоест 36 процента. Стигнахме даже до
момента, в който иначе уважаваният Вили
Казасян изрази ясно мнение, че Иван
пее средностатистически – мнение, което
странно влиза в противоречие с комисията
на Музикална Академия, която приема
същия тоя простак на първо място оперно
пеене... Дали да повярвам на Вили (както
му повярвах за Ясен)?
ОК! Гаврата с публиката, когато е нежна
и с любов и най-вече за нейно културно
добро, не е простащина!!?
Да проследим процеса нататък. Иван пречи
на равното начало на другите. Не разбрах
точно как, но след като всички го казват,
явно е така. Доколкото аз бях разбрал
шоуто, идеята е всеки да излезе на сцената,
под прожекторите на зрителския интерес,
и да пее – всеки за себе си. Ако някой
не е на репетиции, това как променя
тази идея? Дали посещението, колкото
и усърдно да е то, на репетиции е гарант
за качествено изпълнение на сцената...?
Според вота досега – не. Има явно участници,
които колкото и да репетират няма да
стане. И аз в къщи репетирам! Не трябваше
ли и талант? ...
Истината е, че от утре няма да мога
да гледам нови песни в ютюб на Иван
Ангелов. Песни на живо, от които настръхвам.
Не защото за друг е гласувано повече,
а защото злобата победи, ПРОТИВ. Една
нация, в която ПРОТИВ пак победи, а
единственият губещ съм аз – различният
и настръхващ.
* * *
Blame @ 21.04.2008
Въпреки, че е невъзпитано да се самоцитирам,
позволявам си да отговоря с части от
друг пост, който отговаря съвсем точно
на зададения въпрос – Какво видяха феновете
на Иван у него, освен поведението му
на “шнорхел”:
Видяхме не формално казаното и показаното,
а изтърваните от сценаристите искрици,
хитрия начин, по който едно 23-годишно
момче, почти дете, им потроши сценария
дръзко, безцеремонно и иносказателно...
и ги направи за смях. Ето това ни закачи.
То роди надеждата, че където свети,
няма как да го скриеш. И станахме почитатели
не на звездното, а на междузвездното
в ролята – на истинското, което прозираше.
В цялата описана картинка някак естествено
и неизбежно решихме, че при толкова
чар, ум и енергия не може да няма талант.
Господ като не дава, не дава, но като
дава, изсипва с торбата. Факт – сипвал,
сипвал та се забравил! И вместо фенове,
станахме почитатели, а това е различно!
Можем само да сме благодарни, че Бог
е забъркал комбинация от талант, характер
и труд. Всичко се вижда в онзи невероятен
клип с Change the World – и медийният
образ в идеалния му вид, и детето с
лъчезарната усмивка, и талантът, който
не просто разбира какво пее, а живее
с текста и посланието на песента. Вижда
се и как опосумите (и Васил Найденов)
скочиха във възторг, забравили за миг,
че се/ни набутаха в някакъв пошъл и
измислен сценарий. Аз мисля, че и журито
го хареса – спонтанно и виновно. Но
се уплашиха, защото това не се случва
всеки ден, защото провидяха края на
естрадата тип “Златния Орфей”. Опитвайки
се да го окалят, окончателно си подписаха
присъдата и... родиха движението на
феновете като рицари, които бранят своя
любимец. Кой друг е предизвиквал нещо
подобно в последните години?
Иван каза истини, които всички си мислим,
но никой не смее или не намира за нужно
да изкаже гласно. Въпреки че в една
провинциална и селска държава като България,
това може да съсипе всяка кариера. И
какво, намериха се хора, които да подложат
таланта на съмнение, защото приказките,
които ръси някой си от Айтос, не са
в унисон с лицемерния морал на вмирисаното
ни общество. Повечето истински почитатели
не се съмняват в таланта и призванието,
но още носят в себе си калъпа на статуквото.
Затова от време на време мърморят, поскарват
се във форума – на Иван и на себе си.
Заедно с това не може да не са забелязали
момчето с кучето; монолога със зайчето;
баткото, който пееше химна за няколко
непознати дечица и треньорите им; певецът,
който разговаряше с преподавателката
си. И дълбоките очи, които се смеят
тъжно, провокират тъжно, тъгуват дълбоко
и им личи. Тъжни са и когато псуват,
вижте записите.
И аз се чувствам скандализирана понякога,
но всичко мога да простя на момчето,
което се поклони на публиката с ръце
под мишниците, за да не им личи, че
треперят... Каквото и да е казал, както
и да е изглеждало... Иван е явление.
* * *
EnterSandman @ 28.05.2008
Преценявам по едно нещо (не аз, де –
подсъзнанието или каквото е там) – наличие
на безумна любов (ще рече на интуитивен
ум, примерно) и тяга към прекрачване
отвъд (и стопяване на) границите...
идейните (на първо място ;). Тоест Обичам
Иван и точка.
Мен лично ме спечели с цялостното си
изпълнение на триото (“Две следи”).
От кастингите това ми е любимият Иван
– като музикално и сценично изпълнение,
а още повече като “филмче”... “Най-големия
не репетира, мой – направо създава ИЗКУСТВО”
– това беше моят горещ бутон! ? И така.
Няма човек без кусури, но... малцина
могат да ти кажат такива думи. Или като
разборите за пеенето на другите айдъли
в неговото предаване... кеф ми е да
му слушам коментарите просто: фини,
тънки... – сърцевина. И наистина създаване
на изкуство, когато запее. Въобще: “Където
и да отида, хората знаят, че съм ИСТИНСКИ.”
(Just a Gigolo)
* * *
YourValentine @ 19.04.2008
Много е комплексно. На първо място ме
впечатли с глас. Това всеки един от
вас искам да го знае. Когато имаше желание
да пее сериозно, той го правеше и го
правеше много добре. Има едно качество
Иван, което всички певци трябва да го
имат. Когато чуя негово изпълнение,
се усещам, че си го тананикам постоянно.
Има ефекта на отрова всъщност. Поглъщаш
нещо невидимо и то в крайна сметка започва
да действа и се разпространява из цялото
ти тяло. Това за гласа му.
Второто, което ме впечатли, това е интелектът
му. Наблюдавала съм и други реалити
формати. Аз не съм виждала участник,
който да е наясно с какво точно се занимава.
Дори и излизането му от сценарий да
си е било пак по сценарий (отчасти може
да е истина), това е много добър сценарий.
Иван освен това провокира мисленето.
Това дори и да не го прави нарочно,
в крайна сметка се получава. Сигурна
съм, че не съществува такъв човек в
България, който знае името на Иван Ангелов
и който не се е опитвал да разбере “Що
за човек е всъщност”. Иван показва и
богата обща култура. Чел е и го показва,
но е много трудно да се забележи. В
смисъл, трябва да си се опитал да вникнеш
в думите му, които, иска ми се да вярвам,
имат дълбокия смисъл, който виждам аз.
Иронията. Първо искам да кажа, че обичам
тази дума. За мен иронията е цяло изкуство.
Изисква и определен ум, да не говорим
за смелост. Човек, който иронизира,
вижда малките, но лоши неща и това е
начинът му да се справи с тях.
И последно... за мене Иван е обикновен
човек със своите отрицателни и положителни
качества. Творец, който преминава през
възходи и падения. Провокатор и добър
актьор. И ми се иска някога да го видя
как се разкрива пласт по пласт. Не мисля,
че някога ще се случи, или поне не мисля,
че ние ще го видим. Но няма да спра
да се надявам.
* * *
EnterSandman @ 22.03.2008
Нещо интересно за Моцарт (понеже нали
Ванката го спомена в ефир точно като
пример):
“Както съобщава Ланге, съпруг на Алоизия,
никога Моцарт не е сипел такова изобилие
от груби шеги, такова непрекъснато чудачество,
както в онези периоди, когато е подготвял
велико произведение; този контраст е
достигал връхната си точка… “тогава
той не само говореше врели-некипели,
но понякога пускаше такива шеги, каквито
обикновено му бяха непривични. Разбира
се, той нарочно не държеше сметка за
своето поведение. При това изглеждаше
като че абсолютно за нищо не мисли.
Може би под външната разпуснатост умишлено
скриваше причините за вътрешното си
напрежение, може би му се е харесвало
да поставя божествените мисли на своята
музика в най-остър контраст с приумиците
на плоското ежедневие и да се опива
от своего рода ирония над самия себе
си.” /Чичерин, “В. А. Моцарт, Изследователски
етюд”/
Има и още един такъв пример в историята,
само че в английската драматургия. Първопроходецът
? всъщност (малко преди Шекспир) е Марлоу,
за когото точно като за Моцарт (или
за Ванката) се водят ожесточени спорове
– какъв е тоя човек просто и какви са
посланията му:
“И все пак критичните тълкувания на
творчеството на Марлоу от четирийсетте
години на нашето столетие до днес продължават
да бъдат тревожно разединени и противоречиви.
Спорът се води с ожесточение по най-съществените
въпроси за вида драма, който Марлоу
създава, за значението на нейната структура,
за новия драматически герой и в последна
сметка за идейните и естетически позиции
на автора. С една реч, цялостното дело
на Марлоу в литературно-исторически
план е предмет на дискусия с най-изострен
характер. В какво по-точно се състои
проблемът? ...
Един съвременен критик с право отбелязва:
“Героите на тези пиеси нарушават нравствения
ред и затова трябва да страдат; но какво
да се прави, ако това, което запомнят
преди всичко някои зрители или читатели,
е марлоувската дръзновеност – нарушението!”
... Тези критици обаче показват, че
Марлоу използва старите схеми по ироничен
начин, изпълва ги с ново съдържание
и по такъв начин ги преобръща или разбива
– разкрива тяхната несъстоятелност в
новия културно-исторически контекст.
Както забелязва самият Левин: “Трагедията
е основана върху нравствеността и като
замъглява перспективата на отвъдното,
усилва усещането за тукашното и сегашното.
Нещо повече – като извисява индивида
до трагически ръст, тя го освобождава
за деятелност, но мери деянията му по
скала от ценности; и ръстът на Марлоувите
герои е толкова извисен, че да се питаме
дали той не застрашава скалата.” И на
това място встъпват в разговора антиренесансистите,
които като обективисти съвсем не смятат,
че централните персонажи на Марлоу са
героически свръхчовеци, а ги третират
като безумци, злодеи и грешници, надути
до абсурдни размери от собственото си
самочувствие, а всъщност представляващи
нищожества. Така СВРЪХЧОВЕКЪТ се превръща
в КЛОУН, в “хумор”, както го вижда например
Майкъл Хатауей.” /Шурбанов, “Между патоса
и иронията”/
* * *
Togarm @ 03.07.2008 – 00:11
Да ви кажа, току-що гледах пак Gigolo
– клипа на Ванката...
Приятели, това момче направи нещо. Раздвижи
някакви застинали пластове в България.
Това тази година не беше просто Мюзик
Айдъл. Тази година сe случи някакво
събитие. Още не знаем какво, но ще видим.
Мюзик Айдъл мина и замина, а всички
(включително възрастни хора) още говорят
за Иван Ангелов...
* * *
herostat @ 20.03.2008
Ето това, което е казал човекът във
вестника , е едно мнение на един учен
човек, но ако го кажем с прости думи,
то ще звучи така: ИВАН СЕ БОРИ СЪС СИСТЕМАТА
И ЗАТОВА НИ КЕФИ !
* * *
jane @ 20.03.2008
Знаете ли какво ме вдъхновява в този
форум – че сме се събрали тук хора,
които уважават таланта, както и да го
тъпчат съмнителни и некомпетентни музикални
“експерти”. Освен това ние като група
твърди поддръжници на ИА опровергаваме
твърдението за завистливия българин,
чиято максима е прословутото “Не искам
на мен да ми е добре, искам на Вуте
да му е зле!”. Страшно ме радва, че
сме хора, които първо имат чувствителността
и естетиката да оценят един самороден
талант и второ – по най-безкористния
и чист начин правим възможен старта
на една блестяща кариера (искрено се
надявам за Иван). Вдъхновява ме, че
все още в тази страна има хора, които
да се обединят от вдъхновението да признаят
ТАЛАНТА на някого и да го издигнат нагоре,
без завист, без злоба и без просташки
изцепки. Ние сме едно огромно ядро енергия
за Иван, но и... за себе си. Защото
Създателят така е изградил законите
в този свят, че това да се възвръща.
И това именно ми дава вяра, че в България
нещата все още не са загубени.
Вярвам в Иван, за мен той вече е MUSIC
IDOL – вижте броя на мненията в неговия
форум, но вярвам и в нас като ХОРА,
като ЧОВЕЦИ.
БОГ ДА НИ ПАЗИ ВСИЧКИ!!!
* * *
GerryAnn @ 09.05.2008 –
тема: Иван Ангелов Need 4 Speed
Пак ша си я пусна темата – КВА Е ТАЯ
ЦЕНЗУРА ТУКА?!?!?!
Поглеждам какво става във форума на
MI и какво да видя – 70 759 мнения само
в секцията “Иван Ангелов”!!! Отварям
и чета – стихове, послания, пожелания,
сънища, блянове и всякакви реални и
нереални мнения за него! Е, станах ей
така:
И си мисля откъде идва силата му. Това,
че е добър певец, артистичен, интересен,
защото е нещо ново, че е хубаво момче,
че се държи като простак и по този начин
привлича вниманието или че провокира
мислене у свикналия информацията да
му бъде поднесена едва ли не сдъвкана
зрител? И всъщност сега осъзнах, четейки
форума, че неговата най-голяма сила
е в неговите почитатели. Защото търсенето
определя предлагането – първа максима
на капитализма. И дори извън MI Най-големия
изглежда продължава да бъде интересен
на публиката по някаква причина. Което
всъщност означава, че не е така важно
каква е тази причина, всъщност истински
важното е тази подкрепа. Защото докато
той я има, значи нищо не е загубено.
Може да не e в MI, но ще има свое предаване,
щом към него има интерес. Може да не
е победител в MI, но ще има свой албум,
ако публиката желае това. Защото публиката
е клиентът, а клиентът винаги има право...
Останах с впечатление, че много се тревожите
за неговите изяви, което ми харесва.
Докато има кой да се тревожи, на кой
да му пука – при това на толкова много
хора, то значи всичко върви добре, значи
всичко е наред. Та да не би като беше
в MI да не се тревожехте пак?
“Какво ще направи Ванката – ще се лигави
ли следващия път или ще бъде стилен...”,
“Как можа да си бръкне в пъпа!” или
“Добре подреди Фънки! Е това е нашето
момче!”... Нима не беше абсолютно същото
както сега с АА [“Айтос Айдол”]?
Ще ви кажа аз какво научих за Иван през
цялото това време – Иван е рисков играч,
нож с две остриета, ако не и с 200.
Винаги, какъвто и развой да приеме,
той ще ни държи на нокти, в очакване,
и ще ни оставя в изненада. Затова и
много често аз чак след третото или
четвъртото гледане на изпълнението му/предаването
му започвам да го осмислям истински.
Защото първата емоция, която предизвиква
той, е шок! Но предполагам всички тук
сме му фенове, защото обичаме да бъдем
изненадвани и провокирани – разбира
се, добронамерено на 99%. Както досега
само Ванката е успял. Та не се тревожете
– докато ви има вас, и него ще го има!
Имайте малко повече вяра в самите себе
си и си позволявайте и негативни емоции
– все пак той е актьор, не сте длъжни
да харесвате всеки един от героите му
и да одобрявате морала, поведението,
репликите им. Важното е, че сме ЗА актьора
– героите/маските са много и още ще
има, но те се слагат и свалят на масата,
а истинското е в двете му ръце, както
се пее в песента. Шоуто тепърва предстои,
само че в неговото шоу вместо да обуваме
пантофки и взимаме купата с пуканки,
трябва да си затегнем коланите! Защото
това момче има истинска NEED 4 SPEED!
А явно и ние, щом го подкрепяме – нека
си останем такива. Галиба.
ПП. Еми упорита съм и тва е. И 100
пъти да ме изтриете, аз 100 пъти от
100 ника ще я пусна – Кинг ще надмина
по регистрации даже, и то не защото
ми е кой знае кво темата, АМИ ЗАЩОТО
ТАКА Е СПРАВЕДЛИВО И НЕ МОЖЕ БЕЗ ПРИЧИНА
ДА МЕ ТРИЯТ!!!
* * *
Blame @ май 2008
Истина е, че колкото пъти гледаш и слушаш
Иван, все ти звучи и изглежда различно.
Единайсетте минути музика, с които ни
дари, са записани на компютъра ми и
съм ги слушала поне хиляда пъти. И все
различно ми звучат. Когато съм кисела,
ми оправят настроението, когато съм
бодра, се заслушвам в текста и това
ме кара всеки път да откривам нещо ново
във фразата, в смисъла, в интонацията.
Такъв ефект върху емоционално-рационалната
ми схема до момента са постигали точно
двама изпълнители – Лучано Павароти
и Робърт Плант. Затова ги смятам за
творци, а не просто за изпълнители.
Иван е третият. И понеже съм се научила
да бъда повече рационален, отколкото
емоционален човек (до девети април така
си мислех), все още търся обяснение
как това момче ми влезе под кожата без
да се усетя. Едното обяснение вече съм
го намерила и да ме простят хората,
които ще се подразнят, но макар да е
от Айтос, от Ванко извира свободният
дух на морето и на Бургас – града, който
си е някак самодостатъчен и самовъзпроизводим.
С този дух човекът си направи Автономна
Република насред “Ен-Де-Ка-то на културата”,
както обичат да се изразяват Иван и
Андрей.
Вторият аргумент ми го даде ти, GerryAnn.
И аз приготвях пуканките и бирата преди
да се подредя пред телевизора, но все
оставаха неизядени. Сега разбирам, че
просто са ми се откачали ръцете и устата
и се е включвало мисленето, което се
опитва да проумее и усети провокацията.
Иван просто не е полуфабрикат, който
можеш да смелиш с част от вниманието
си. Иска целия ти мисловен капацитет
и често разбираш, че не ти стига, като
обем или като скорост. Та се питам,
ако 11 минути смилам вече цял месец,
какво би станало, ако имам късмета да
чуя или видя цял концерт, диск, представление.
Сигурно ще си го изкачвам цял живот,
както ми се наложи да правя със Stairway
to Heaven (Yes there are two paths you
can go by / but in the long run / There's
still time to change the road you're
on).
Аз вярвам, че докато има мислещи хора
в тази държава, дори и ако я напусне,
Иван ще има публика, за която да се
връща. Нищо не ни пречи да бъдем отбрани
масони и аристократи... по дух. Тогава
със сигурност няма да ни предлагат “Айтос
Айдол”.
* * *
Из youtube.com по повод изпълнението
на песента Just a Gigolo:
Дойде моментът на злобата и принизяването,
но няма да успеят
пред този човек. Той лети, а вятърът
никой не може да го догони!
Иване, дръж се мойто момче – не ти е
лесно, дръж се... Ако публиката
[в залата на МИ] не става, ние ти ставаме
на крака.
Ти за нас, брате, ний за тебе – туй
ще е то.
Щото "Хазяинът" ни гледа и
се усмихва умилен.
Сценарият си е Негов. * * *
kremeyo @ 10.04.2008 – 04:08
FUCKING REVOLUTION
И днес всички ще пишем тук! Това, което
чувствам от този факт е
ГОРДОСТ!!!!!!!
Радвам се, че не сме в депресия, а
в творческо вдъхновение и тази тема
[“Науката винаги е спорела с Господа,
аз искам да ги съберем” – по думите
на Иван в навечерието на изгонването
му] го доказва. Омразата надделя в днешната
телевизионна битка. Нека не ? позволяваме
да спечели войната, нека и ние не се
обръщаме към никого по правилата на
омразата. Да не влизаме в ролята, която
ни беше определена и която досега отказвахме
умело – на агресивни хора, фанатици
и аутсайдери. Ние сме ПО-ГОЛЕМИ. Ние
сме носители на прогреса и живеем в
реално време, докато други още не могат
да преборят нормите на Средновековието.
България плаче не за НАТО и ЕС, а за
културна революция. Нашите проблеми
са отвътре. Това днес беше проявление
на Инквизиция. Да, и Инквизицията е
била основана на СТРАХ и се е криела
зад “МОРАЛНИ И ОБЩОПРИЕТИ НОРМИ”. Искам
да поздравя всички родители, които са
възпитали или ще възпитат децата си
да МИСЛЯТ, преди да им предопределят
социални роли.
Иван в моето съзнание открехна едно
ново културно движение, което носи нещо
от духа на дадаизма. Не мисля, че някой
себеутвърждаващ се творец в България
вече ще се стреми към нещо по-различно
от това да изразява СВОБОДА. Иван даде
тон, който и други ще запеят.
Егоистично исках да продължи в МИ,
за да е по-достъпен. Но както видяхме,
той е толкова СТРАХОВИТ за мнозина с
откритостта си и май по дефиниция ще
е underground. Възхищавам се от таланта
му и от способността му да провокира.
Ще продължа да го подкрепям и да следя
изявите му. Дано поне някои хора да
са излязли от черупките си под негово
влияние.
FUCKING REVOLUTION!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
Това е само началото...
* * *
|